Share
Tweet
Share
Share
Изследване на Бристолския университет разкри за първи път степента, в която посланията и рекламите за залагания насищат медиите във Великобритания и социалните медии. Проучването е направено в сътрудничество с Channel 5 и обхваща само първия кръг от английската Премиър лийг, мачовете от който бяха изиграни в периода 11-14 август. Наблюдавани са телевизионните предавания, програмите за спортни новини, спортните радиа и социалните медии.
Извлечени са следите ключови и доста смущаващи данни:
Общо 10 999 съобщения, свързани с букмейкърски компании, са били излъчени в различните медийни канали;По време на шестте ТВ предавания на мачове наживо е имало 6966 послания за залагания;92% от 391 маркетингови съдържания, изпратени от големи
букмейкърски къщи, не са били ясно разпознаваеми като реклама и по този
начин нарушават ключов рекламен регламент;По-малко от 1/4 (20.6%) от тези послания са включвали
предупреждение за вредата от хазарта и само 18.7% са припомняли за
възрастовите ограничения за залагания (18+), което оставя мнозинството
потребители в неведение по темата; Във всяка рекламна пауза на TalkSport Radio е имало поне по една
реклама на хазарт, а само по време на двучасовото предаване на Sky
Sports News са излъчени 600 съобщения за залагания;Засечени са 1902 реклами на хазартни игри в социалните медии, които
обаче са генерирали общо 34 млн. импресии (вижданията на една реклама
от потребителите).
Под послания за хазарт се разбира броят на идентични съобщения или
препратки (например лога), които са били изложени пред публиката през
първия футболен уикенд в Англия този сезон, докато маркетингът на
съдържание цели да ангажира настоящи или потенциални потребители чрез
насочено съдържание, което може и да не е пряко свързано с въпросния
продукт или марка.
Един от ръководителите на проучването – д-р Рафаело Роси, преподавател по маркетинг в Бристолския университет, казва:
„Оказва се, че хазартният маркетинг по време на уикендите в Премиър
лийг е неизбежен. Футболните фенове са бомбардирани с него през различни
канали, което го прави нормално част от футболното потребление. Нашето
изследване подчертава
сериозен проблем с маркетинга на хазарта в социалните медии – особено с
маркетинга на съдържанието. Зашеметяващите 92% от тези съдържания не
могат ясно да бъдат идентифицирани като реклама, нарушавайки ключови
рекламни разпоредби. Спешно трябва да затегнем тези разпоредби, за да
защитим потребителите – по-специално децата, които са особено уязвими на подобна подла реклама.“
Обхватът на проучването включва над 24 часа ТВ предавания на мачове,
15 часа отразяване по Sky Sports News, 14 часа предавания на TalkSport
Radio и внимателно преглеждане на рекламите за хазарт, публикувани в
платформи на социални медии.
Във
всички медийни канали са идентифицирани общо 10 999 хазартни
съобщения. Този огромен брой илюстрира устойчивостта на хазартния
маркетинг, защото означава средно 2750 съобщения на ден или 115
съобщения на час.
ТВ
излъчванията на мачове на живо, резонно, държат по-голямата част с 6966
хазартни послания (63%). Тук влизат логата на букмейкърските къщи на
екипите на отборите, рекламите на LED-екраните по стадионите, рекламите
на букмейкърите в прекъсванията и на полувремето на мачовете и др.
Следващи по брой са посланията за хазарт по Sky
Sports News – общо 2014 (18%). По-натам са социалните медии с 1902
(17%) и TalkSport Radio със 117 (2% ). Рекламите за хазарт в социалните
медии обаче са направили 34 млн. импресии, което само подчертава техния
огромен обхват.
„Саморегулирането
на хазартната индустрия се проваля напълно. Основната ѝ цел е
печалбата, а не общественото благосъстояние. Така че, разбира се, те
няма да прилагат мерки, които действително намаляват хазарта и,
съответно, техните печалби – твърди д-р Роси. – Ето защо британското
правителство трябва да изпълни задължението си и да започне да защитава
хората от хищнически и прекомерен хазартен маркетинг. Други
страни, като Италия, Испания, Полша, Холандия и Белгия, започнаха да
въвеждат строги ограничения и дори забрани върху маркетинга на хазарта.
Не е за вярване, че Бялата книга (виж линка най-долу) напълно игнорира това и правителството е твърде слабо, за да предпази хората от прекомерен хазартен маркетинг.“
През
2022 г. Бристолският унивеситет основа независимия център Bristol Hub –
за изследване на вредите от хазарта и за провеждане на първото
мултидисциплинарно проучване на широкообхватните ефекти от вредите от
хазарта. Центърът подпомага и изследвания в световен
мащаб за по-добро осъзнаване на вредата от хазарта като нарастващ
проблем за общественото здраве, който се нуждае от по-голям контрол и
регулиране.
Другият водещ изследовател – д-р Джейми Уитън, научен сътрудник в Bristol Hub, смята:
„Въпреки
че някои политики, като предстоящата забрана за реклами по време на
самия мач и на букмейкърски надписи на предната част на фланелките на
футболистите, са стъпки в правилната посока, многократно е доказвано, че
са неефективни. Нуждаем се спешно
от цялостно законодателство, което да регулира посланията за хазарт по
време на мачове и след тях, включително рекламни надписи, фланелки,
радиопредавания и социални медии. Смятаме, че забраната по време на
самия мач – от първия до поседния съдийски сигнал, трябва да включва
всички форми на маркетинг – LED-надписи, фланелки, рекламни паузи,
включително и в ТВ-, радио- и онлайн предаванията. Други държави вече
започнаха да забраняват рекламите на хазарт в спорта, трябва да ги
последваме“.
А Алексия Клифърд, главен комуникационен директор на организацията за превенция GambleAware, добавя:
„Маркетингът на хазартно съдържание е
почти 4 пъти по-привлекателен за деца и млади хора, отколкото за
възрастни. Ние знаем, че излагането на младите хора на хазартна реклама е
свързано с по-голям риск от вреди. Решението на Премиър лийг да забрани
на хазартните компании да присъстват на предната част на фланелките от
2026 г. е добре дошло, но не е достатъчно. Наскоро
публикуваната от правителството Бяла книга за хазарта е пропусната
възможност за укрепване на регулациите около рекламата, маркетинга и
спонсорството на хазарта в спорта и за защита на подрастващите.“
