Share
Tweet
Share
Share
Игралната индустрия е една от най-бързо развиващите се в света, а България се е превърнала в технологичен хъб за водещи световни компании. Това каза Ангел Ирибозов, председател на управителния съвет на Асоциацията на игралната индустрия в България, по време на пресконференция, която се проведе преди откриването на международното изложение на игралната индустрия BEGE 2023 в Интер Експо Център в София.
Той отбеляза, че според прогнозите приходите от сектора през 2024 г. ще нараснат до над 700 млрд. долара, като голяма част от тях се генерират от онлайн сектора и влиянието му ще продължи да расте. Прогнозата в годишния обзор на игралната индустрия, който се изготвя от Асоциацията, е приходите от онлайн гейминг до 2028 г. да нараснат до 114,4 млрд. долара.
Ирибозов посочи, че в последните години се наблюдава ръст на
игралната индустрия в България и за това можем да съдим по приходите в
хазната. През 2022 г. приходите са нараснали с 36% спрямо предходната
година, уточни той, като общият ръст е от 240 млн. лв. в края на 2021 г.
до 327 млн. лв. в края на 2022 г.
За деветте месеца от началото на годината в държавния бюджет са
внесени близо 286 млн. лв., посочи Ирибозов, като отбеляза, че това
определя стабилно и нарастващо ниво на данъчните приходи с оглед ръста
на инсталираните съоръжения, издадени лицензи и бурното развитие на
онлайн сектора. Той подчерта, че тези приходи имат 100% събираемост.
Той отбеляза, че към общия дял на приходите от дейности в игралната
индустрия се включват и приходите от такси по чл. 10а от Закона за
хазарта, като за периода от януари до септември са отчетени 8,13 млн.
лв.
Относно наземния хазарт Ирибозов отбеляза относителна
стабилност. Казината запазват броя си до около 20, като в сектора има
сезонност с оглед на летния сезон по Черноморието.
Има ръст при лицензираните видове онлайн игри, като до края на
септември са регистрирани 21 организатори. От началото на годината се
наблюдава ръст в броя на игралните зали, като в началото на октомври те
са 1101, като се увеличава и игралното оборудване в залите.
През 2022 г. игралните автомати, електронни рулетки и други
мултиплеъри са били 31 707, а през 2023 г. – 33 237 броя. Отбелязва се
ръст и при броя на организаторите на дейности по производство,
разпространение и сервиз и по внос сервиз на игрално оборудване, като до
2 октомври 2023 г. те са 81 по данни на НАП.
Ирибозов обърна внимание и на броя на регистрираните хазартно зависими лица, като за първите 9 месеца на годината хазартно уязвимите в регистъра на НАП са били над 21 хиляди души, докато в края на миналата година в него са фигурирали само 125 лица.
Ако играчите не открият това, което търсят, ще напуснат регулирания пазар, каза д-р Йорг Хофман, старши сътрудник в Melchers Law Firm,
който взе участие и в тазгодишното събитие. Той посочи, че когато става
дума за технологиите, които задвижват индустрията, регулаторите също
трябва да са наясно с тях.
Хофман отбеляза, че изкуственият интелект (ИИ) може да е много
полезен за игралната индустрия – както за подобряване на преживяването
на потребителя, така и за защита на играча, ако ИИ засече признаци за
проблемно поведение. По думите му изкуственият интелект може да помогне и
за постигане на по-добра комуникация с регулаторните органи, които на
този етап са далече от това.
Изкуственият интелект е огромна тема по света, заяви и основателят на „Унибо“ Алексис Висен.
Той посочи, че ИИ може да помогне както за отговорната игра, така и за
по-добро таргетиране на потребителите, и за откриване на пропуски в
системата на операторите.
Сред темите, обсъдени по време на пресконференцията, беше и рекламата на хазарта.
Според Джема Бур от Harris Hagan London рекламата на
оператори за залози помага на потребителите да отличат тези, които
работят на регулирания пазар, от работещите на черния пазар. Тя
подчерта, че не само държавните органи, но и самите организации поемат
ангажимент за регулация на пазара чрез мерки за саморегулация. Според
нея рекламата помага и за здравословната конкуренция в сектора.
